В началото на месец март 2024 г. бяха извършени законодателни промени в Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ). Измененията в ЗНИ са продиктувани от Регламент (ЕС) 2019/452 на Европейския парламент и на Съвета, който създава рамка за скрининг на преки чуждестранни инвестиции в Съюза. Целта на законодателните промени е да хармонизира националното законодателство с европейското, със специфична насоченост към българската икономика и сигурността на Европейския съюз.
Промените в ЗНИ обхващат инвестиции в критичната инфраструктура, включително физическа и виртуална инфраструктура, свързана с енергетиката, транспорта, водите, здравеопазването, комуникациите, медиите, обработката или съхраняването на данни, въздухоплаването, отбраната, изборната или финансовата инфраструктура. Също така се отнасят и до чувствителни съоръжения, земя и недвижимо имущество, които са от решаващо значение за използването на такава инфраструктура. В обхвата попадат и критични технологии и изделия с двойна употреба, включително изкуствен интелект, роботика, полупроводници, киберсигурност, въздухоплавателни и отбранителни технологии, технологии за съхраняване на енергията, квантови и ядрени технологии, нанотехнологии и биотехнологии. Приетите нормативни текстове в ЗНИ имат за цел да предпазят от инвестиции с „корозивен капитал“, които могат да навредят на националната сигурност, обществения ред и сигурността на Европейските и Атлантическите партньори на България. Това включва и въпроси като достъп до чувствителна информация, лични данни и свободата на медиите.
Съгласно измененията в ЗНИ, преките чуждестранни инвестиции, както са определени по смисъла на закона, следва да се извършват само след получаване на разрешение от Съвета за скрининг. Това разрешение е задължително, ако инвестициите отговарят на следните кумулативни условия:
1. Инвестициите се отнасят до области на дейност, които са посочени в член 4, буква „Т“ от Регламент (ЕС) 2019/452 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за скрининг на преки чуждестранни инвестиции в Съюза.
2. Стойността на инвестициите надвишава прага от 1 000 000 евро или техния еквивалент в български лева.
Чуждестранните инвеститори, които желаят да извършат пряка чуждестранна инвестиция, отговаряща на горепосочените условия, трябва задължително да подадат заявление за получаване на разрешение. Важно е да се отбележи, че извършването на такава инвестиция е забранено преди Съветът за скрининг да издаде съответното разрешение.
При разглеждане на заявленията за издаване на разрешение за преки инвестиции, Междуведомственият съвет за скрининг на преките чуждестранни инвестиции, свързани със сигурността или обществения ред, се ръководи от критериите, посочени в член 4 от Регламент (ЕС) 2019/452. След анализ съгласно тези критерии, съветът взема решение за издаване на разрешение, условно разрешение или отказ.
Измененията в ЗНИ имат за цел да създадат механизъм за прилагане на Регламент (ЕС) 2019/452, като обхващат широк кръг инвестиции. Този механизъм се отнася до инвеститори от трети държави, включително държавни субекти и предприятия, които поддържат трайни и преки връзки със страната и всички страни-членки на ЕС. При анализа на инвестициите се вземат предвид критериите, дефинирани в член 4 на Регламента. Това включва проверка дали чуждестранният инвеститор е пряко или косвено контролиран, както и дали съществува риск той да участва в незаконни или престъпни дейности.