В средата на септември в Република България бяха приети промени в Закона за независимия финансов одит. Законодателните промени са продиктувани от необходимостта българското законодателство да се синхронизира с Директива (ЕС) 2022/2464, за да се подобри информационната сигурност на отчетите за устойчивост на големите предприятия и на малките и средните предприятия от обществен интерес, които не са микропредприятия според Директива 2013/34/ЕС, чиито ценни книжа са на регулиран пазар. Много заинтересовани лица смятат, че терминът „нефинансова“ информация е неточен, защото предполага, че информацията няма финансово значение. Обаче, все по-често тази информация е от финансово значение, което е една от причините за промените в Директива 2013/34/ЕС относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия. Промените в Директива 2013/34/ЕС са приети, за да се осигури по-добра отчетност на предприятията, което ще помогне на потребителите на информацията, като инвеститорите и гражданското общество, да участват по-активно в социалния диалог и да разбират рисковете и възможностите, свързани с устойчивостта. Това също ще помогне на предприятията да носят по-голяма отговорност за въздействието си върху хората и околната среда.
Информацията за устойчивост помага на бизнес партньорите, включително клиентите, да разберат рисковете и въздействията по отношение на устойчивостта. Тя се използва за наблюдение на екологични и социални тенденции и за изготвяне на публични политики. Висококачествената информация е от полза за самите предприятия, като подобрява достъпа им до финансов капитал и управлява рисковете. Хармонизацията на стандартите за отчитане на устойчивостта в ЕС ще улесни този процес и ще намали ad hoc исканията за информация. Важността на информацията за устойчиво развитие е призната и на държавно ниво за публични политики. Директива (ЕС) 2022/2464 изисква отчетите за устойчивост да бъдат проверявани от доставчици на услуги за изразяването на сигурност, за да се гарантира съответствие със стандартите на ЕС и Регламент (ЕС) 2020/852.
Ролята на външния одит се променя значително, за да намали информационния риск за потребителите на одитираната информация. Въпреки че досега основният фокус беше финансовата информация, новите изисквания разширяват обхвата към по-комплексните аспекти на предприятията. Одиторите трябва да изразят становище за съответствие на отчетите за устойчивост с изискванията на ЕС, като от 1 октомври 2028 г. това трябва да бъде въз основа на разумна сигурност. Постепенният преход от ограничена към разумна сигурност ще развие пазара на одиторски услуги и практиките на предприятията, въпреки че ще увеличи разходите. Държавите членки трябва да позволят на одиторите от други държави членки да извършват дейността по изразяване на сигурност за устойчивостта на тяхна територия.
За постигане на горепосочените цели е необходимо създаването на национална система, регламентираща задълженията, правата и отговорностите във връзка с изразяването на сигурност по устойчивостта: обучение и изпити за правоспособност, продължаващо професионално развитие, система за качеството на професионалната дейност, професионална етика, независимост и обективност, конфиденциалност, избор на одитор, организация на работа на одиторите, разследвания и санкции. В Закона за независимия финансов одит се предвиждат още следните мерки: уеднаквяване на термините със Закона за счетоводството, регламентиране на устройството и дейността на Института на дипломираните експерт-счетоводители, отпадане на изискването за професионален печат, допълване на нормите за регистъра на одиторите, надзорни мерки и административни наказания, задълженията на одиторите и правилата за ротация при задължителен одит.